Устремски манастир "Света Троица"

Ортодоксално име:Света Троица

Близки манастири:

Последен коментар: Исторически писания спомеменават,че от люти рани лекувани от монасите в пещера не далеч от манастира е погинал хаидутина кара Кольо,народен закрилник.Това място тряава да се знае за поколенията.
Marko Markov , 19.07.2011
Виж коментарите или Изпрати коментар.

Устремски манастир - Цъеквата "Св. Троица"

»виж всички снимки

Местоположение на манастира:

Скрий картата

Популярен манастир

Mанастир

Недействащ манастир

Устремският манастир (известен още като Вакъфски или Хайдушки) се намира в Сакар планина на около 3 км. от с.Устрем (с. Вакъф до 1934г.), на 13 км. от Тополовград и на около 20 км. от гр. Елхово.

Транспорт:

За Устремският манастир има отбивка по пътя от Тополовград до с. Устрем.

История на манастира:

Предполага се, че Устремският манастир е основан през 14в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. Обителта била сривана на няколко пъти и после отново издигана. До манастира има скална пещера известна с името "Вехтата черква". В нея има останки от стара живопис, което свързва възникването на манастира с някой от известните анахорети през 14 век., населявали пещерите в Странджа и Сакар.

По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на 18в. и началото на 19в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. Тук той се замонашил и приел името Хрисант. С помощта на местното население започнало обновяване на манастира, а бившия хайдутин станал негов игумен. Първата църква била съборена и на нейно място била построена нова, посветена на апостоли Петър и Павел. През 1813г. Хрисант починал и бил погребан в манастира, където и досега се пази надгробния му камък в предверието на църквата.

По време на руско-турската война от 1828-29г. Устремският манастир бил разрушен, но през 1836г. той бил отново възстановен. Тогава била построена и сегашната църква "Св. Троица", като към нея били включени зидовете на стария еднокорабен храм "Св.Св. апостоли Петър и Павел".

По време на игуменството на отец Никандри от с. Вакъф (между 1858 и 1870г.) Устремският манастир се превърнал в истинска крепост на българския дух и убежище за хората от този край, независимо от усилената пропаганда провеждана от гръцкото духовенство. През 1875г. гръцките духовници и гъркоманите успели да прогонят игумен Никандри и едва през 1898г. манастирът става отново български.

До 1909г. Устремският манастир е бил мъжки, но същата година от с. Студена, Елховско в обителта дошли около петдесет монахини и за управителка била избрана монахиня Евпраксия. Тя била енергична и самоотвержена игуменка и обикаляла из България и Русия за да събира средства за обителта. През 1910г. игуменката умира и нейни приемнички стават монахините- Калиопа, Агатия, Ирина, Харитина, Евфимия и Филотея, които жертвали голяма част от живота си за добруването на Устремския манастир. Най-продължително време служил като управител на манастира свещеноиконом Иван Димитров, който прекарал там почти 30г.

Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Устремският девически манастир е действащ и е най-големия от запазените манастири в Странджанско-Сакарския край. От първия етап на новото изграждане на манастира в края на 18в. сега са запазени едноетажния хранителен блок и част от монашеските килии до главната порта. Днешния си вид манастирът придобива през 30-те години на 19в., когато е развита най-голямата дотогава строителна дейност.

Дворът на Устремският манастир има формата на неправилен трапец, като от север, запад и изток са разположени жилищни и стопански сгради, а в средата се намира църквата "Света Троица". Храмът е издигнат през 1836г., а по-старата църква "Св. св. Петър и Павел" е вградена в него. Сегашната църква е трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна постройка с двуредово осветление на наоса, постигнато с комбинация от широки и тесни прозорци. Под нея се намира костница, до която се слиза по каменни стълби, а в южната й част има отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на св. апостолите Петър и Павел. Интерес представлява църковния иконостас с пластични резбени елементи и три реда възрожденски икони. Център в него са царските двери с красива пластична резба. В църквата се пазят още възрожденски икони, сребърен потир от 1779г. и старопечатни книги.

Жилищните помещения в Устремският манастир са двуетажни с открити дървени чардаци, крепени от рядката паяжина на дъбови колони. Стопанската сграда е разположена на дебели дялани дъбови подпори, със стени от здрави дървени решетки.

Устремският манастир разполага и с две чешми, като на едната има каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел и днес се намира в Националния исторически музей в София.

През 1951г. в Устремският манастир избухва пожар и част от манастирските сгради в източното и северното крило били унищожени, но постепенно тече реконструкцията им. Всяка година на16-ти юни се празнува манастирския събор.

Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04735/62 10

Настаняване в манастира:

Устремският манастир целогодишно приема гости, като разполага с капацитет от 40 легла.

Интересни места за посещения в района:

До Устремският манастир се намира скална пещера - "Вехтата черква", с останки от стара живопис.

Фотогалерия:

Устремски манастир - Дворът на манастира

Marko Markov за Устремски манастир, 19.07.2011

Исторически писания спомеменават,че от люти рани лекувани от монасите в пещера не далеч от манастира е погинал хаидутина кара Кольо,народен закрилник.Това място тряава да се знае за поколенията.

Нели Димитрова за Устремски манастир, 09.07.2011

Уникално място! Там кръстих дъщеря си! Ако някой иска да се откъсне от смазващото ежедневие нека да посети този край!

miroslav mihov за Устремски манастир, 12.10.2010

Това е моят дом и много ми харесва този манастир, желая всеки да го посети и много успехи на манастира.

Веселка Георгиева за Устремски манастир, 18.09.2009

Това лято посетих Устремския манастир и бях много впечатлена от атмосферата му,излъчваща чистота,духовна благост и строгост.Манастирът според мен е прекрасно място за самовглъбяване и общуване с Бога.Не е вярна информацията,че в манастира се извършва настаняване на туристи.В този манастир не е разрешено-според думите на монахинята,с която разговарях.Бъдете живи и здрави,пазителки на Сакарската светиня и Божии рабини,които истински обичате Христос.Срещата с вас ми достави истинска духовна радост.

Изпрати коментар

Моля, напишете името си и коментара си за манастира на кирилица.

Бърз избор на манастир

Карта на манастирите в България

Игра с награди - на почивка с Профи Турс

Вашето имe :
Вашият e-mail :
Вашия коментар :

Моля въведете защитната дума от картинката. :