Рилски манастир "Свети Иван Рилски"

Ортодоксално име: Свети Иван Рилски

Близки манастири: Метосите - Пчелина и Орлица, Говедарски манастир "Св. Георги Попедоносец", Говедарски манастир "Св. Дух", Сапаревски манастир "Св. Стефан", Сапаревски манастир "Св. св. Петър и Павел", Ресиловски манастир, Бобошевски манастир.

Последен коментар: Рипски манастир е прекрасно място,аз съм кръстена там.Бих искала да кръстя дъщеричката си там също ,но ми казаха ,че там кръщават по няколко деца на веднъж и това ме кара да си променя мнението,аз бих искала самостоятелно все пак това си е денят на моето дете,иначе ми харесва манастира,бих дошла на една екскурзия до там сьс семейството си
Гергана Рангелова, 15.05.2010
Виж коментарите или Изпрати коментар.

Местоположение на манастира:

Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

Транспорт:

До Рилския манастир се стига по международния път София – Кулата (Е79), а отбивката за манастира е от гр. Кочериново. Пътят до Светата обител от там е около 30 км. и води право до манастирските порти. До манастира се стига по първокласен асфалтов път. Редовен автобусен транспорт до Рилския манастир има от градовете: Рила, Благоевград, Дупница и София.

История на манастира:

Рилският ставропигиален манастир е най-големия манастир в България. Основан е средата на 30-те години на 10в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе - Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща. След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Чак през 1469г. от Търново те били върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква ''Рождество Богородично''. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.

През Византийското робство Рилският манастир се превръща в опора на българското народностно съзнание. През 1334-1335г. манастирът е обновен по инициатива на местния феодал севастократор Хрельо. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои сгради, от които днес е оцеляла само кулата.

Рилският манастир се радва на добра поддръжка от царете на Второто българско царство, което го превръща в духовен и културен център на държавата. Светата обител е щедро дарявана от българските владетели Иван Александър и Иван Шишман, като дарствената грамота на последния от 1378г. се пази и до днес в манастирския архив. От това време датира и пространното житие за св. Иван Рилски написано от патриарх Евтимий. През 13 и 14в. в Рилският манастир се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура.

В средата на 15в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир "Св. Пантелеймон'' от Атон, а договора се съхранява и до днес в оригиналния си вид. Три години по-късно през 1469г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира.

През 16 и 17в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници.

В Рилският манастир са работили книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и редица други.

Най-плодотворен за Рилският манастир е периода на Българското Възраждане (18-19в.), когато се оформил и сегашния облик на манастира. През 1778г. манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819г. построява източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В периода 1833 – 1837г. била построена и главната църква в Рилският манастир "Рождество Богородично'' дело на майстор Павел Иванович. През 1847г. майстор Миленко издигнал южното крило на манастира.

От 1961г. Рилският манастир е превърнат в национален музей, а района около него- в природен парк. Той е сред Стоте национални туристически обекта на БТС и със статут на отделно селище с население от 65 жители. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира.

Имената на някои от монасите дарили част от живота си за Рилският манастир - Йосиф Брадати, Йосиф Строителя, Неофит Рилски, Авксентий Велешки, Аверкий Попстоянов, Арсений, Галактион.

Рилският манастир е един от 9-те обекта в България (и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново), които са под егидата на ЮНЕСКО.

Текущо състояние:

Сегашния облик Рилският манастир се оформя през първата половина на 19 век. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Вътрешният двор е обграден с 24-метровите каменни стени образуващи неправилен петоъгълник. Тук са разположени отбранителната кула и главната църква "Рождество Богородично''. Целият комплекс е нa 4 етажа с около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, музей, библиотека и стая за дарители. Рилският манастир е построен като крепост и е свързан с външния свят чрез две порти – Дупнишката и Самоковската.

Комплексът на Рилският манастир се състои и от много странични съоръжения пръснати в околността, като метоси, параклиси, стопански сгради и др. Най-ранен от тях е метохът "Орлица" строен от 15 до 19в. и намиращ се на 15 км. от централния комплекс. От края на 18 и началото на 19в. датират костницата "Въведение Богородично" (1795г.), Постницата с църквите "Св. Лука" (1799г.) и "Покров Богородичен" (1811г.), параклисът "Пчелино", църквата "Успение на Иван Рилски" (1820г.) намираща се при гроба на светеца и други. Костницата е изписана през 1795г., а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99г. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско и датират 1811г. През 1820г. самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Иван Рилски" при гроба му.

Отбранителната (Хрельовата) кула, датираща от 1334 - 1335г. е най-старата запазена сграда в Рилският манастир. Според надписа на входа й е изградена от местния феодал Хрельо и е посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица.
Пететажната каменна кула е висока 23 м., като най-голям интерес в нея представлява параклиса "Преображение Господне" намиращ се на последния етаж. Стенописите му датират от 14в. и са изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство.

Жилищните крила в Рилският манастир са строени през първата половина на 19в. Манастирът разполагат с повече от 300 помещения с богата дърворезбена декорация, многоцветно изписване и обзавеждане. От тях близо сто и десет са монашеските килии, всяка, от които се състои от малко предверие, кухня с огнище и стая за спане и работа. Стаите за гости са над тридесет, като повечето са богато обзаведени и декорирани с дърворезбовани тавани, таблени долапи, някои дори и със стенописи. Други помещения са голяма трапезария, игуменарница, болница, клисарница с библиотека, съдохранилница и просфорна,четири етажни параклиса, многобройни складови и домакински помещения и дори арест.

Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е магерницата (манастирска кухня), разположена в приземието на северната им част. Над квадратната и основа се издига 22-метров комин, който нагоре постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. Отворът на комина е оформен като кръгла куличка, покрита с купол подобен на църковните. Днес магерницата е отворена за посетители и всеки може да влезе вътре и разгледа тази уникална по архитектура манастирска кухня.

Главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка без предверие, с два странични параклиса посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е завършена през 1846г. и в изпълнението и участие взимат такива изтъкнати майстори на възрожденското изкуство, като Димитър Зограф, Захари Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и Симеон Молеров от Банско и други. Наред с евангелските сцени и ликовете на славянски светци, тук има и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира.
Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843г. и е най-големия в България и единствен позлатен.

В Рилският манастир се намира една от най-богатите колекции на икони от 14 до 19в. Най-стара е иконата с изображението на Иван Рилски датираща от 14в. Други запазени икони са тези на "Св. Арсений" (14-15в.), Успение Богородично" (15-16в.), "Св. Георги на трон" (15в.), "Богородица Умиление" (15в.), "Йоан Предчета" (17в.), "Христос на трон" (17в.) и други. В иконостаса на главната църква се намира иконата "Одигитрия" (Пътеводителка) с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. Според преданието иконата е подарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената "Мара бяла българка" - жена на султан Мурад І (1319-1389). Тя се държи заключена и само на големи празници се изнася за поклонение. Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеника посещава дома и обхождат засегнатите места, прави се водосвет и се поръсват.

В библиотеката на Рилският манастир се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и др. Сред тях е Рилският сборник от 14-15в., който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски, глаголическите листове от 10-11в., две евангелия - апракоси от 13в., сборник със служби и жития на св. Иван Рилски, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473г., големият Панагерик от 1479г. писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487г., Сучавското евангелие от 1529г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей и многобройни дамаскини, триоди, требници и други. Особено ценни са съчиненията на българският педагог и писател Неофит Рилски, основната част от, които се съхраняват в манастирската библиотека.

Друга важна част от художествените богатства на Рилският манастир е дърворезбата. Тук се намира един от най-ранните образци на това изкуство в България – дърворезбената врата на старата църква от 14в. От същото време е резбата на митрополитския трон от същата църква. От края на 18в. са позлатения резбен трон в Главната църква и иконостасът в параклиса "Св. Иван Рилски".

Най-пищен и тържествен от 13-те дърворезбени иконостаса в Рилския манастир е този в манастирската църква "Рождество Богородично". Той е изработен в периода 1837 – 1843г. от самоковски резбари, ръководени от майстор Атанас Теладур. Иконостасът е направен от орехово дърво, позлатен и разделен на три части според корабите на храма. В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с миниатюрна резба и метални обкови от 17 – 18в. и няколко хоругвени кръстове. Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолния кръст дело на монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12г. (от 1790 до 1802г.) и съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.

В

Рилският манастир е открита и първата печатница за щампи (гравюри върху метал и дърво) през 18в. Тук се намира и най-голямата колекция от клишета от това време. Най-често сюжетите на щампите представят образа на Иван Рилски с моменти от житието му и изгледи от манастира.

В Рилският манастир са се създавали и съхранявали множество произведения на приложното изкуство: златотъкани църковни одежди, покрови, колани и антиминси, от които има запазени екземпляри от 15 до19в. Много са произведенията на златарството и металната пластика: чаши, потири, дискоси, мощехранилници, кадилници, кръстове и други.

В Рилският манастир се намира и гробът на цар Борис III.

Контакти на манастира:

Телефон за връзка: +359 70542208

Настаняване в манастира:

Рилският манастир предлага настаняване, а околната местност се е превърнала в развит туристически център с множество хотели и ресторанти. Цената за преспиване в манастирския комплекс е 25 лв. на легло.

Интересни места за посещение в района:

Извън манастирският комплекс се намират метосите Орлица (15 км.) и Пчелина (4 км.) и постницата "Св Иван Рилски''. През 1746г. около нея е построена църквата "Успение св. Иван Рилски''. Съществува поверие, че който се промуши през дупката в скалата на пещерата, където той е живял отшелника, без да се опре, е праведен.

Национални туристически обекти в близост до Рилския манастир: Рилски езера (8 км.), вр. Мусала (21 км., 8 ч. път), вр. Мальовица (4 ч. път). От манастира тръгват няколко маркирани пешеходни маршрута за хижа "Рибни езера" (4-5 ч.), за хижа "Македония" (5 ч.), за хижа "Ив. Вазов" (5 ч.), за хижа "7-те Рилски езера" (6-7 ч.) и за хижа "Мальовица" (6-7 ч.).

Фотогалерия:

Изпрати коментар

Моля, напишете името си и коментара си за манастира на кирилица.

Вашето имe :
Вашият e-mail :
Вашия коментар :
Моля въведете защитната дума от картинката. :

Бърз избор на манастир

Моля изберетеАйдемирски манастир Аладжа манастир Алботински манастир Александрийски манастир Алински манастир Априлски манастир Араповски манастир Арбанашки манастир Арбанашки манастир Бакаджишки манастир Балшенски манастир Басарбовски манастир Баткунски манастир Батошевски манастир Батошевски манастир Батулийски манастир Бачковски манастир Белащински манастир Белочерковски манастир Билински манастир Бистрецки манастир Бистришки манастир Бистришки манастир Бистришки манастир Бобошевски манастир Ботевградски манастир Ботевски манастир Боянски манастир Брусарски манастир Букоровски манастир Буховски манастир Българевски манастир Вакарелски манастир Варненски манастир Велиновски манастир Владайски манастир Врачешки манастир Възнесенски манастир Германски манастир Гигински манастир Гложенски манастир Годечки манастир Големобучински манастир Голямобуковски манастир Горнобански манастир Горнобрезнишки манастир Горноводенски манастир Горноезеровски манастир Градешки манастир Гранишки манастир Дивотински манастир Добридолски манастир Долнобешовски манастир Долнопасарелски манастир Драгалевски манастир Дряновски манастир Дървенишки манастир Елешнишки манастир Етрополски манастир Жабленски манастир Земенски манастир Златарски манастир Ивайловградски манастир Ивановски манастир Изворски манастир Илиянски манстир Искрецки манастир Кабиленски манастир Казанлъшки манастир Калоферски манастир Калоферски манастир Калугеровски манастир Каменски манастир Каранвърбовски манастир Килифаревски манастир Кладнишки манастир Клисурски манастир Княжевски манастир Кокалянски манастир Копривецки манастир Кремиковски манастир Кричимски манастир Кукленски манастир Курилски манастир Къпиновски манастир Кърджалийски манастир Лозенски манастир Лопушански манастир Лясковски манастир Маломаловски манастир Мердански манастир Мулдавски манастир Мъглижки манастир Мътнишки манастир Неделишки манастир Обрадовски манастир Одранишки манастир Осеновлашки манастир Панчаревски манастир Патриаршески манастир Пещерски манастир Плаковски манастир Подгумерски манастир Поморийски манастир Правешки манастир Преображенски манастир Присовски манастир Присовски манастир Разбоишки манастир Раковишки манастир Ресиловски манастир Рилски манастир Роженски манастир Руенски манастир Самоковски манастир Сандански манастир Сапаревобански манастир Свищовски манастир Сеславски манастир Скравенски манастир Скравенски манастир Смолянски манастир Соколски манастир Сопотски манастир Сопотски метох Струпецки манастир Сяновски манастир Тетевенски манастир Троянски манастир Трънски манастир Устремски манастир Чекотински манастир Чепински манастир Черепишки манастир Чипровски манастир Чирпански манастир

Региони

• Регион Благоевград (6)
• Регион Бургас (6)
• Регион Варна (7)
• Регион Велико Търново (16)
• Регион Видин (8)
• Регион Враца (6)
• Регион Ловеч (5)
• Регион Пловдив (17)
• Регион Русе (6)
• Регион София (56)
• Регион Стара Загора (3)

Карта на манастирите в България

Епархии

• Варненска и великопреславска епархия (6)
• Великотърновска епархия (16)
• Видинска епархия (8)
• Врачанска епархия (6)
• Ловечка епархия (11)
• Неврокопска епархия (4)
• Пловдивска епархия (17)
• Русенска епархия (7)
• Сливенска епархия (6)
• Софийска епархия (50)
• Старозагорска епархия (3)

Най-често търсени

• Женски манастири в България (44)
• Манастири близо до София (43)
• Манастири в Пирин (2)
• Манастири в Рила (6)
• Манастири в Родопите (12)
• Манастири в Северна България (20)
• Манастири в Стара планина (34)
• Манастири до Асеновград (7)
• Манастири до Бургас (3)
• Манастири до Варна (4)
• Манастири до Велико Търново (13)
• Манастири до Пловдив (8)
• Манастири по Черно Море (5)
• Манастири, подходящи за сватба/кръщене (18)
• Мъжки манастири в България (40)
• Най-известни манастири в България (20)
• Най-стари манастири в България (46)
• Нови манастири в България (10)
• Скални манастири в България (4)
• Ставропигиални манастири (3)