bg en

Мъглижки манастир "Св. Николай"

Мъглижки манастир

Ортодоксално име:Св. Николай Чудотворец

Близки манастири:Казанлъшки манастир, Соколски манастир.

Последен коментар: wh0cd3514380
KennethLal, 09.09.2017
Виж коментарите или Изпрати коментар.

 

Местоположение на манастира:

Скрий картата
Популярен манастир Популярен манастир
Mанастир Mанастир
Недействащ манастир Недействащ манастир
 

Мъглижкият манастир се намира на 2 км. северно от град Мъглиж, на брега на Мъглижка река, в склоновете на Стара планина. Светата обител отстои на на 13 км. източно от гр. Казанлък и на 25 км от гр. Стара Загора.

Транспорт:

До Мъглижкия манастир се стига по добър асфалтов път от гр. Мъглиж.

История на манастира:

Манастирът до днес е имал три имена: св.Архангел Михаил, св-св-Петър и Павел и св.Николай. Най-старият предмет в него е кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която има гръцки надпис с дата 1233г., което е времето на Иван-Асен ІІ, а не на Калоян. Документално Мъглиж се споменава за пръв път през 1305г. в поемата на византийския поет Мануил Фил "За военните подвизи на чутовния протостратор Михаил Глава Тарханиот." Документално Мъглижкият манастир се споменава за пръв път през 1623г. в приписка в Мъглижкото четвероевангелие от 1572г., която съобщава за ограбването на манастира и избиването на монасите от ордата на евичерина Силни Склав. През 1792г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна "История во кратце о Болгарском народе Славенском" пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи "прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес." През 1821г. тогавашният игумен Теофансъздава в манастира килийно училище с учител Иван Желев до 183дг. Друго училище в манастира не е имало. Стефан Герлах не е посещавал Мъглижкия манастир, нито е писал за килийно училище в него, нито е знаел за този манастир. Феликс Каниц го е посетил през 1879г. и заварил там само четирима немежи калугери. Той пише за мъжко и женско училище в селото Мъглиж. Другата измишльотина на невежите ни "историци" е библиотеката на Захари Княжески в манастира. Съгласно собственоръчното завещание на Княжески през 1859г. той складирал в една стаичка в Мъглижкия манастир по 1000 екземпляра от издадените от него книги "Ръководство по шелководството" и "За заравянето на мнимоумрелите" и около 60 руски книги, подарени от руското Министерство на просвещението. Запечатал стаята и оставил книгите да втасват. Печатът бил строшен и стаята отворена едвам пред 1874г. от учител Петър Кабакоев със съгласието на игумена Калиник. Мъглижкият манастир и до ден днешен няма библиотека.През 1834г. игуменът Памфилий от Татар-Пазарджик Започнал да строи сегашната царква на манастира "Св-Николай", но починал от чумата през 1837г.. Игумен станал отец Калиник от Мъглиж. Той довършил църквата.Заместил го отец Рафаил Максимов от Сопот, после отец Хрисант от Казанлък, който бил и фотограф. През Освободителната война турците отново опожарили манастира, но будните тогавашни мъглижани го възстановили само за година и половина. Ръководел ги попът им иконом Рафаил Петров. От 1880г до 1882г. игумен бил отец Паисий от Котленско. След него до 1922г игуменствува о. Кирил Христов от село Енина. През 1922г манастирът става женски, редят се игуменки Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила, която след 46 години служба на Бога и манастира беше уволнена от новия старозагорски владика Галактион (дейсвителен агент на ДС с публикувано досие). При нейното управление манастирът беше в цветущо състояние, сега трите бабички в него не могат да го поддържат.

Архитектура и текущо състояние:

От 1922г. Мъглижкия манастир е девически и понастоящем се обитава от няколко монахини. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиси посветени на "Св. св. Петър и Павел" и "Св. архангел Михаил". Църквата е построена през 1834г. и в архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор.

Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04321/2226

Настаняване в манастира:

Спане в Мъглижкия манастир се предлага за ограничен брой посетители, като се препоръчва предварителна резервация. Стаите са скромни, без баня и тоалетна.

Интересни места за посещения в района:

От Мъглижкия манастир тръгва пътека за природозащитената местност Винишки камък., където в скалите е вкопана икона на "Света Троица".

Фотогалерия:

Мъглижки манастир - ЦъркватаМъглижки манастир - ЦъркватаМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир - Манастирският входМъглижки манастирМъглижки манастирМъглижки манастир - ДвораМъглижки манастир - ЧешматаМъглижки манастир - Чешмата Мъглижки манастирМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир

KennethLal за Мъглижки манастир, 09.09.2017

wh0cd3514380

Румяна Иванова за Мъглижки манастир, 19.06.2015

Скъпа на сърцето ми Рахила, всеотдайна към БОГ, всеотдайна да просперира Мъглишката обител,ти приживе имаше толкова много приятели, те няма никога да те забравят, ти правеше само добро, устремена към твоят висота, не можах да я стигна, но докато съм тук,ще се стремя към това... когато ми каза, къде ще останеш, между белите кремове, можех ли да предположа, че това време ще дойде...дали ще ми простиш, че не идвах толкова често, колкото бих искала... ридая по теб и тихо се надявам, че когато си тръгна, ти ще си тази, която, ще ме срещне с милата си усмивка в отвъд...Рахила!

Дончо Петков Петров за Мъглижки манастир, 20.01.2015

Бог да я прости майка Рахила! Да я засели в царството Си! Но в този манастир ли е починала? Защото, доколкото ми е ясно, била е изпратена в друг. Искам да се поклоня на гроба й! Затова питам. Тя беше чудесен човек... Вечна й памет!

Ралица за Мъглижки манастир, 15.08.2014

Днес посетих манастира. Не бях ходила там от години.като дете го посещавах доста често със семейството ми. Очаквах да ме посрещне Рахила, но с огромна тъга научих, че е починала на 25.01.2014г.
Манастира наистина е доста западнал в сравнение с преди, но въпреки това за мен е уникално красив и много мил спомен!

Дончо Петков Петров за Мъглижки манастир, 04.07.2014

А знае ли някой къде днес е майка Рахила?

Galia за Мъглижки манастир, 13.06.2014

Таксата за кръщене е 50 лева, като допълнително се доплаща за снимки с фотоапарат - 5 лева и с камера 15 лева.
В деня на крещенето се носи акта за раждане, на този който ще се кръщава, кръщелното и личната карта на кръстника, а ако се кръщава дете - личните карти на родителите. Като дарение за манастира се оставят хавлия, сапун, 1 бутилка олио и 1 бутилка червено вино, 1 брашно или 1 хляб.

даниел за Мъглижки манастир, 09.06.2014

здравейте,искам да попитам каква е цената за едно кръщене!? какво трябва да носим за там !? БЛАГОДАРЯ ВИ.

Дончо Петков Петров за Мъглижки манастир, 07.04.2014

Аз съм от село Червнци, община Вълчи дол. Около средата на август 2011 г. с група поклоници от село Нова Камена, Добричко, организирахме поклоническо пътуване по българските православни манастири. Посетихме и този манастир. Посрещнаха ни две възрастни жени. На направената забележка от един от нас, че няма кой да ни посрещне, видимо по-старата отговори: "Вие какво искате, още от вратата ли да ви посрещат?" (или нещо от тоя род, не се сещам подробно). Все пак отвори храма, без да молим изрично за това. Игумения майка Рахила я нямаше. На въпроса ми как да я намеря, те ми посочиха къде да я търся. Отидох до посочената стая, почуках. Игуменията излезе, попита какво желаем. Казах й, че съм с група поклоници и искам да ни разкаже нещо за манастира. Тя ми отговори, че не може, защото не е сама. Наистина, в саята й имаше още една жена, явно не от България, защото майка Рахила говореше с нея на английски. И повтори: "Както виждате, не съм сама". Сега, като пиша тези редове, си мисля, че може би точно за нея говори Яна в коментара си. Защото, когато нашата група вече излизаше от манастира, майка Рахила изпращаше своята гостенка. Доколкото един от групата разбираше английски, обясни, че "гостенката обеща на калугерката да дойде отново в скоро време и вече може би ще остане в манастира"... Не останахме да нощуваме в там, защото вече бях уредил нощувка в Калоферския девически манастир, където майка игумения Валентина е от гр. Вълчи дол и се познаваме лично, пък и много пъти съм ходил в Калофер. Та от Мъглижкия манастир нямам кой знае какви спомени, но си спомням, че през пролетта на 1999 г. ходихме там пак на поклоническо пътуване, но с група от богословската катедра на Шуменския университет (аз бях от допълнителните бройки). Водеше ни професор архимандрит Павел (вече покойник, мир на душата му!). Останахме да нощуваме в манастира. Беше много спокойно и приятно. Та затова смятам тази година, ако благоволи Бог, отново да отидем на поклоническо пътуване )само че със семейството ми и семейството на брат ми) и да останем поне една нощ да нощуваме в манастира. И именно затова искам да попитам, ако някой знае, каква е таксата за нощуване на човек? И какви са условията? Защото с нас ще са и децата ни - нашите на по 7 и 4 годинки, а на брат ми - на 14-15 години.

Е Димитрова за Мъглижки манастир, 13.06.2013

Ходихме на Сирни заговезни , не можахме да видим църквата, защото жената, която стоеше на двора не си направи труда да отключи вратата на храма, бяхме й нарушили спокойствието. Беше много разочароващо посещение.

Марко - грешен раб Божи за Мъглижки манастир, 16.03.2013

Братя и сестри во Христа Бога нашего, как се грижи Св.Синод за манастира.
Какво става с майка Мелания, която от Соколския манастир сега се намира в пределите на манастира до Мъглиж

Албена Василева за Мъглижки манастир, 22.08.2012

Докато се стопанисваше от Рахила манастирът процъфтяваше...ходихме там с удоволствие,макар че тя беше строга към външния вид на посетителите и сме си носили специални дрехи,за да влезем вътре...сега коментара на г-н Николов е напълно обективен и аз го пподкрепям...Защо, когато има свестни хора нещата вървят,а после изведнъж нямало пари...всичко опира до Човека...с главно "Ч" обаче...не до рангове в йерархията,нито само до пари...жалко, че това приятно и свещено място заприличва на изоставено сираче:( Бих искала да попитам,ако някой обикновен човек реши да стопанисва даден манастир какъв е реда за това...има ли по-специални изисквания към него и какви...поставете открито проблемите с финансирането и стопанисването,защото ви уверявам,че има хора,които биха помогнали...

Яна за Мъглижки манастир, 08.08.2012

Ходих преди няколко дни. Как се стига? С влак - до Казанлък. От там с автобус до Мъглиж. Има автобуси. Движат се на около час. От автогарата на Мъглиж се хваща пътя на север и нагоре. И се върви прави напред.И така - малко повече от километър. Пътят свършва пред една стара мелница. Хванете вляво. И на дясно има път, но той води до селскостопанските постройки. Започва изкачване. Асфалтов път през гората. Не е идеален, но спокойно може да се придвижите по него с лека кола. И пеш да вървите, пак само по него. Понеже зад всеки завой отчаквах да се покаже манастира, пътят ми се видя дългичък. Може би около два километра... Най-после съм пред вратите на манастира. От ляво ромоли чешмата с надпис, че "който пие от тази вода, не ожаднява". В двора съм. Пред мен е църквата. Вътре е полумрак. Действително няма електрическо осветление. Само свещите и мъничкото прозорче ми дават възможност да се огледам. Действително част от светците са нарисувани в български носии!
В двора действително няма много цветя. Но има толкова зеленина! Нито една от сградите не може да се види изцяло - пред всяка има огромни дървета! И ми е хубаво! И не са малко цветята в саксии.
Сядам под навеса с масите, където можете да разтворите чантата с хлебеца. Тук се яде сладко. Ако пожелаете, може и да нощувате срещу 10 лв. Стаичките са много кипрички. Е, тоалетната наистина е на двора, но пък съвсем не е мръсна.
Що се отнася до монахините -манастирът действително се поддържа от две-три жени. И зависи на коя ще попаднете. Едната от монахините усмихнато ме пита от къде съм. След час престой се обръщам към втората с молба да ми отчупи от едно цвете за да си го захвана. Отказва ми с думите, че "в манастир се носи, от манастир не се иска"... Има и едно младо момиче. Послушница, облечена в черни дрехи. Млада, красива, културна. Сигурна съм, че има висше образование и знае поне три чужди езика. Поведение на интелектуалец. Навярно житейски шамар я е запратил зад тези стени. Не питам.
Два часа по-късно разговарям с жена, която идва тук редовно. И тя ми разказва колко зле живеят тук монахините. Бедни са. След Великден дядо владика дошъл, отворил ковчежето за дарения и взел всичко вътре... Такъв му бил подхода. Правел си къщата в Ст.Загора с мрамор. Е, не ги оставял без нищо. Плащал им всеки месец заплата от 60 (!) лева. Та с тези пари те се хранят, купуват си дрехи и всичко необходимо.
Тръгвам си. Другият път ще дойда с преспиване. А вие посетете тази обител. И не съдете строго жените, които живеят с шестдесет лв на месец. Запалете свещичка и помолете Бог за себе си, за тях, за всички.

Яна за Мъглижки манастир, 07.08.2012

На 06.08.2012 год. посетих манастира. С влак до Казанлък. Почти през час има автобуси за Мъглиж. Спираш на автогарата и поемаш по улицата право на север и нагоре. В края на градчето има една стара мелница, която препречва пътя. Поемете пътя наляво, защото ако хванете на дясно, отивате до селскостопанските постройки... Пътят е асфалтов. Не е идеален, но е добър за да се мине по него с кола. Ако вървите пеш, вижда ви се малко дълъг, защото след всеки завой отчаквате да се види манастира. Мисля, че пъпят е около два км извън градчето.
Пред манастира сме. Вляво от портата има чешма, от която ромоли студена водица. И надпис, че "който пие, не ожаднява". Прекрачете прага. Пред вас се вижда църквата. Не се тревожете, ако е затворена. Навярно е обяд и са отишли да хапнат. Повикайте ги. Непременно ще станат да ви отворят. Знаят жените, че това е техен дълг. Искате да преспите? Срещу 10 лв и това ще стане. Е, тоалетната е на двора, но е чиста...
Църквицата е чудесна. Наистина, част от светците са в национални български носии! Вътре е полумрак. Светят само свещите и през прозорчето влиза мъничко светлина. Приятно е да постоиш и се вслушаш в тишината на храма. Не развиват търговия с книги, кръстчета, икони и други неща.
Огледайте дворчето. Не, никак не е лошо. Вярно, няма много градинки с цветя, но има прекрасни ели, между които се гушат всички постройки. Има и навес с маси, край които може да седнеш и отвориш торбата с хлебеца.
И няколко думи за монахините. Не са много - две-три. И зависи на коя ще попаднете. Едната с усмивка ме разпитва от къде съм. Малко по-късно моля другата да ми откърши клонче от едно цвете за да си го захвана. Намръщена, тя ми отказва с думите, че "то се носи на манастир, не се взема от там"... Повярвайте приятели, аз бях занесла това, което е според възможностите ми. Има и едно младо момиче - послушница. От визията, поведението и говора и личи интелигентна, компетентна и високообразована жена. Движи се с достойнство.Имам чувството, че знае поне три чужди езика. Навярно някой житейски удар я е пратил там.
След час престой ме заговорва женица, която е идвала и друг път. На ухо ми разказва как на Великден дошъл владиката от Ст.Загора и взел всички дарения, събрани в ковчежето. И си отишъл. А на монахините давал по 60 лв на месец. Като заплата, та да живеят с тях. Та с тия пари момичетата си купуват храна, дрехи и всичко необходимо... По този повод се питам следващия път, когато отида, къде да си оставя лептата, защото не искам да я пусна на определеното за целта място.
Приятели, мястото е чудесно! Посетете го. И не съдете строго жените, които са на заплата от 60 лева (надямав се, че ми е казала истината)! Просто се помолете и за себе си, и за мен, и за тях, и за всички! Нека Бог ни помага!

Николай Николов Николов за Мъглижки манастир, 04.06.2011

На 30.05.2011г посетих Мъглишкият манастир "Св.Николай". След като се отклоних от главният път София-Бургас и влязох в гр.Мъглиш, никъде на видях указателна табела в града, която да показва пътя към манастира.В самият манастир обстановката, беше крайно неприятна. Бях ме посрещнати от една жена, която с много молби успяхме да склоним да отключи църквата на манастира. А вътре в самата църква беше пълен мрак, без осветление, дори и синволично.На въпроса ни, защо е толкова тъмно в църквата, ни беше отговорено, че няма пари за електричество. Считам че, Старозагорската митрополия към която се намира Мъглижкият манастир в лицето на Митрополит Галактион е длъжник на манастира. Не само Галактион да гради свои сараи в Ст.Загора и да граби финансови средстеа от манастирите в епархията, която ръководи, на да отпусне средства и за ремонта на духовните средища

Diana Moskova за Мъглижки манастир, 16.12.2010

Манастира е прекрасен. Жалко че няма достатъчно средства за неговото подържане и все пак със сигурност ще се намерят хора, които да помогнат.

Даниела Симеонова за Мъглижки манастир, 02.12.2010

За мен това е един от най-древните и най-красиви манастири в България. Историята на манастирите край Мъглиж датира от тракийско време, както и трите крепости край града. Това си остана едно средище на културата и духовността, за разлика от много тържища и хотели, в които се превърнаха други манастири в България. Друг е въпроса че монахините се страхуват да разказват много заради иманярските набези. В него са се подвизавали едни от най-видните възрожденци - Васил Левски. поп Хритон. Тук умира и отеца, заклевал участниците във Велчовата звера - първият опит за отхвърляне на османското робство.

ПЕТЯ СТЕФАНОВА за Мъглижки манастир, 01.07.2010


ПИША С ОГРОМНА БОЛКА В СЪРЦЕТО , ПОСЕТИХ МЪГЛИЖКИЯ МАНАСТИР ПРЕДИ ДНИ , БОЛКАТА ОТ ВИДЯНОТО Е ОЩЕ В МЕН.ПОЧУВСВАХ СЕ ТОЛКОВА ОГРАБЕНА И ОБЕДНЯЛА .АЗ СЪМ НА БЛИЗО 50 ГОДИНИ И ЖИВЕЯ В СТАРА ЗАГОРА , В ТОЗИ МАНАСТИР ХОДЯ ОТ ДЕТЕ И ВИНАГИ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА КАТО ЧОВЕК КОЙТО МОЖЕ ДА ЛЕТИ И Е МНОГО БЛИЗО ДО БОГ КОГАТО Е НА ТОВА МЯСТО .ОТ САМИЯ ВХОД С ЧЕШМИТЕ И БЕСЕДКИТЕ ОТЛЯВО И КРАСИВИТЕ ГРАДИНИ ОТДЯСНО НЯМА И СЛЕДА .ПРАЗНОТА И БЕЗНАДЕЖНОСТ ТЕ ИЗПЪЛВАТ ОТ САМОТО НАЧАЛО И ТЕЗИ ЧУВСТВА СЕ ЗАСИЛВАТ С ВСЯКА КРАЧКА НАПРЕД .ТОЗИ МАНАСТИР Е ОТ ВРЕМЕТО НА АСЕНЕВЦИ И Е ОЦЕЛЯЛ ПРЕЗ ВСИЧКИ ТЕЗИ ГОДИНИ ЗА ДА СТИГНЕ ДО НАС С ЦЯЛАТА СИЛА НА ХРИСИЯНСКИЯ ДУХ , И СЕГА КОГАТО ВСИЧКИ СМЕ СВОБОДНИ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ Е НА ПЪТ ДА ИЗЧЕЗНЕ ТОВА СВЯТО МЯСТО.РАЗРУХА Е НАВСЯКЪДЕ , ЦЪРКВАТА СЕ ПОДДЪРЖА ВЕРОЯТНО С НЕИМОВЕРНИЯ ТРУД НА ДВЕТЕ ВЪЗРАСТНИ И ВИДИМО МНОГО БОЛНИ МОНАХИНИ , НО ДВОР , ХОТЕЛСКА ЧАСТ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ТРАГИЧНО.СТАРОЗАГОРСКАТА ЕПАРХИЯ Е ЕДНА ОТ ГОЛЕМИТЕ В СТРАНАТА ИМА И МЛАД МИТРОПОЛИТ , ЗАЩО Е ОСТАВЕН ТАКА ТОЗИ МАНАСТИР , ЗАЩО , ЗА МЕН Е НЕОБЯСНИМО. ИСКАХ ДА СПОДЕЛЯ ТАЗИ МОЯ БОЛКА И РЕШИХ , ЧЕ ТУК Е ПРАВИЛНОТО МЯСТО .ДОБРИ ХОРА И БЪЛГАРИ , ВСИЧКИ ВИЕ ОТ КОИТО ЗАВИСИ ОЦЕЛЯВАНЕТО НА МАНАСТИРА , МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ !

 

Изпрати коментар

Моля, напишете името си и коментара си за манастира на кирилица.
Вашето имe :
Вашият e-mail :
Вашия коментар :
 Please type this word.
Моля въведете защитната дума
от картинката.:

Бърз избор на манастир

Карта на манастирите в България

Карта на манастирите в България

Региони

Епархии

Най-често търсени