bg en

Мъглижки манастир "Св. Николай"

Мъглижки манастир

Ортодоксално име:Св. Николай Чудотворец

Близки манастири:Казанлъшки манастир, Соколски манастир.

Последен коментар: wh0cd198681 buy viagra
PhyllisDub, 24.04.2017
Виж коментарите или Изпрати коментар.

 

Местоположение на манастира:

Скрий картата
Популярен манастир Популярен манастир
Mанастир Mанастир
Недействащ манастир Недействащ манастир
 

Мъглижкият манастир се намира на 2 км. северно от град Мъглиж, на брега на Мъглижка река, в склоновете на Стара планина. Светата обител отстои на на 13 км. източно от гр. Казанлък и на 25 км от гр. Стара Загора.

Транспорт:

До Мъглижкия манастир се стига по добър асфалтов път от гр. Мъглиж.

История на манастира:

Манастирът до днес е имал три имена: св.Архангел Михаил, св-св-Петър и Павел и св.Николай. Най-старият предмет в него е кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която има гръцки надпис с дата 1233г., което е времето на Иван-Асен ІІ, а не на Калоян. Документално Мъглиж се споменава за пръв път през 1305г. в поемата на византийския поет Мануил Фил "За военните подвизи на чутовния протостратор Михаил Глава Тарханиот." Документално Мъглижкият манастир се споменава за пръв път през 1623г. в приписка в Мъглижкото четвероевангелие от 1572г., която съобщава за ограбването на манастира и избиването на монасите от ордата на евичерина Силни Склав. През 1792г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна "История во кратце о Болгарском народе Славенском" пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи "прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес." През 1821г. тогавашният игумен Теофансъздава в манастира килийно училище с учител Иван Желев до 183дг. Друго училище в манастира не е имало. Стефан Герлах не е посещавал Мъглижкия манастир, нито е писал за килийно училище в него, нито е знаел за този манастир. Феликс Каниц го е посетил през 1879г. и заварил там само четирима немежи калугери. Той пише за мъжко и женско училище в селото Мъглиж. Другата измишльотина на невежите ни "историци" е библиотеката на Захари Княжески в манастира. Съгласно собственоръчното завещание на Княжески през 1859г. той складирал в една стаичка в Мъглижкия манастир по 1000 екземпляра от издадените от него книги "Ръководство по шелководството" и "За заравянето на мнимоумрелите" и около 60 руски книги, подарени от руското Министерство на просвещението. Запечатал стаята и оставил книгите да втасват. Печатът бил строшен и стаята отворена едвам пред 1874г. от учител Петър Кабакоев със съгласието на игумена Калиник. Мъглижкият манастир и до ден днешен няма библиотека.През 1834г. игуменът Памфилий от Татар-Пазарджик Започнал да строи сегашната царква на манастира "Св-Николай", но починал от чумата през 1837г.. Игумен станал отец Калиник от Мъглиж. Той довършил църквата.Заместил го отец Рафаил Максимов от Сопот, после отец Хрисант от Казанлък, който бил и фотограф. През Освободителната война турците отново опожарили манастира, но будните тогавашни мъглижани го възстановили само за година и половина. Ръководел ги попът им иконом Рафаил Петров. От 1880г до 1882г. игумен бил отец Паисий от Котленско. След него до 1922г игуменствува о. Кирил Христов от село Енина. През 1922г манастирът става женски, редят се игуменки Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила, която след 46 години служба на Бога и манастира беше уволнена от новия старозагорски владика Галактион (дейсвителен агент на ДС с публикувано досие). При нейното управление манастирът беше в цветущо състояние, сега трите бабички в него не могат да го поддържат.

Архитектура и текущо състояние:

От 1922г. Мъглижкия манастир е девически и понастоящем се обитава от няколко монахини. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиси посветени на "Св. св. Петър и Павел" и "Св. архангел Михаил". Църквата е построена през 1834г. и в архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор.

Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 04321/2226

Настаняване в манастира:

Спане в Мъглижкия манастир се предлага за ограничен брой посетители, като се препоръчва предварителна резервация. Стаите са скромни, без баня и тоалетна.

Интересни места за посещения в района:

От Мъглижкия манастир тръгва пътека за природозащитената местност Винишки камък., където в скалите е вкопана икона на "Света Троица".

Фотогалерия:

Мъглижки манастир - ЦъркватаМъглижки манастир - ЦъркватаМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир - Манастирският входМъглижки манастирМъглижки манастирМъглижки манастир - ДвораМъглижки манастир - ЧешматаМъглижки манастир - Чешмата Мъглижки манастирМъглижки манастир - Комплексът от вътреМъглижки манастир

PhyllisDub за Мъглижки манастир, 24.04.2017

wh0cd198681 buy viagra

ПЕТЯ за Мъглижки манастир, 02.10.2016


Карта на манастирите в България

Карта на манастирите в България

Региони

Епархии

Най-често търсени