Кладнишки манастир „Св. Николай”

Ортодоксално име:Свети Николай Мирликийски
Близки манастири:Мърчаевски манастир, Владайски манастир, Горнобански манастир, Княжевски манастир.
Последен коментар: Вчера (11.12.2011) ходих до манастира "Св. Николай" над с. Кладница. Беше заключена портата. Защо - не знам. Иначе гледката е прекрасна.
Емилия Лазарова, 12.12.2011
Виж коментарите или Изпрати коментар.
Местоположение на манастира:
Кладнишкият манастир е разположен в склонове на планина Витоша, на около 1 км североизточно от село Кладница, на 10-на километра от гр. Перник и на 20 км от София.
Транспорт:
Пътят до Кладнишкия манастир е павиран и достъпен целогодишно, поради близостта на хижа "Селимица", която е постоянно функционираща. Целодневно на всеки кръгъл час от София до центъра на село Кладница пътува маршрутка, която тръгва от Централна гара по бул. Христо Ботев и преминава през Княжево, Владая и Рударци. Автобуси за селото има от Перник, и от автогарата в столичния квартал Овча купел.
История на манастира:
В миналото Кладнишкия манастир "Св. Николай" е бил част от Софийското светогорие и е бил разположен по-високо от мястото, където е в момента. Над манастира тогава се е издигала крепост, включваща земите на манастира и е била владяна от местен болярин. През турското робство Кладнишката обител на няколко пъти е опустошавана и постепенно запустяла.
В периода 1841-1845г. Кладнишкият манастир възкръснал, благодарение на даренията на местни хора и особено на Спас Бурнов село Мърчаево, който станал и първи игумен на манастира. До 9 септември 1944г. манастира разполагал с книга, в която е описвана историята на манастира, но скоро след това тя бива изгорена. Национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират.
През 1995г. в Кладнишкия манастир се настанява монашеско братство, което напуска манстира през 2000г. Въпреки това през 2001г. местните власти се заемат с възстановяването на манастира и постепенно той възвръща имотите си и възобновява духовната си дейност.
Архитектура и текущо състояние:
Кладнишкият манастир е периодично действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е построена през 1841г. и е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи и без купол. През 1866г. до западната й фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Църквата е изографисана през 1883г. от самоковеца Косто Антикаров, като стенописите се отличават с примитивизъм и илюстративност.
Контакти на манастира :
Телефон за връзка: 048 792531; 099 424275
Официален сайт на манастира
Настаняване в манастира:
В Кладнишкия манастир не се предлага настаняване, но в близката хижа "Селимица" (на 3 км) се предлага храна и спане.
Интересни места за посещения в района:
Малко над Кладнишкия манастир се намират останките на древна крепост, която по времето на втората българска държава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин.
Фотогалерия:
Емилия Лазарова за Кладнишки манастир, 12.12.2011
Вчера (11.12.2011) ходих до манастира "Св. Николай" над с. Кладница. Беше заключена портата. Защо - не знам. Иначе гледката е прекрасна.
Александър Бонев за Кладнишки манастир, 06.03.2011
От София за Кладнишкия манастир "Св. Николай" може да се отиде по един единствен начин. С маршрутка, която тръгва зад Министерство на земеделието (не от централна гара), на всеки кръгъл час, цената е 2.80 лв. (не 1.50 лв.). Минава се през Княжево, с. Драгичево, Рударци и центъра на с. Кладница- пътя е 40 мин. Ако се качите от Княжево до Кладница, ще Ви вземат 1.50 лв. От центъра на Кладница по добър павиран и асвалтиран път (може и с кола) пеш се стига до манастира за около 35 минути. След манастира пътя продължава и за около 45 мин. може да отидете до хижа Селимица, която е на 1305 м.н.в., тя е една от най- старите хижи (строена е 1930г.) в Югозападна Витоша. Хижата работи целогодишно, има всичко за ядене и пиене, и цените са ниски, обслужването е бързо и на ниво.
След като е разрушен манастира от турците, е възстановен от Спас Бурмов (с.Мърчаево)в периода 1841-1845г. По- късно през 1885г. на запад от църквата се изгражда закрит притвор с интересни стенописи. Стенописите са правени от самоковеца Костадин Геров Антикаров, а олтарните икони - от самоковския зограф Никола Образописов. Както стенописите, така и олтарните икони не са в добро състояние, необходимо е спешна частична реставрация. Манастира е мъжки и постоянно действащ. За него се грижат отец Илия и йеромонах Рафаил. (gsm на йеромонах Рафаил - 0887- 813-691)







Популярен манастир
Mанастир
Недействащ манастир 









